Николай Лилиев Стирает память

Красимир Георгиев
„ПОГАСВА СПОМЕНЪТ ДАЛЕЧЕ” („СТИРАЕТ ПАМЯТЬ, ЧТО ДАЛЕЧЕ”)
Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов, 1885-1960 г.)               
                Болгарские поэты
                Перевод: Владислав Левитин


Николай Лилиев
ПОГАСВА СПОМЕНЪТ ДАЛЕЧЕ

Погасва споменът далече,
и миналото е мечта.
Навън шуми. Пред тъмни речи
мъртвеят немите уста.

Към петият етаж понесен
по стълбите аз чувам смях,
и някаква незнайна песен
навява на душата страх.

О тая горестна забрава
на чувството, че си самин,
че не за тебе засиява
от свойта лодка Лоенгрин,

че не за тебе се обсебят
тъми от будни светила,
че не за тебе снежен лебед
размахва белите крила,

че не и тебе упоява
лъхът на син и строен крин.
О тая горестна поява
пред първий акт на Лоенгрин!


Николай Лилиев
СТИРАЕТ ПАМЯТЬ, ЧТО ДАЛЕЧЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Владислав Левитин)

Стирает память, что далече,
былое только лишь мечта.
А где-то шум. Неясны речи –
немеют хладные уста.

Внесли по лестнице на пятый,
и чей-то смех звенит в ушах,
и песня чуждая невнятно
вселяет в душу вязкий страх.

О, горько как, что ты забытый,
и чувствуешь, что ты один,
и не к тебе в сиянье скрытый
спешит на лодке Лоэнгрин,

что одержим он не тобою,
не для тебя горят огни,
что лебедь не тебе раскроет
крыла, как белый снег, свои,

что не тебя пьянит и чает
в благоуханье лилий синь.
О, как печально пред началом
Спектакля смотрит Лоэнгрин!